Feb 14, 2009, 9:24 PM

Валентиновата събота е за двама...

  Poetry » Love
824 0 22
 

 

Дълъг клаксон

накъдри дъждовните линии...

Замълчаха от завист бездомните псета.

Огнен поглед

в прозорец на петия нервно се взира.

На кълбо се присви нетърпението...

 

Тишината

изплашена търси сигналите

и расте със минутите чакане бавно.

Изпод нея

далечните морзови знаци

със почукване се приближават...

 

Слизат бавно:

 „трак - трак", после пак.

Равномерно по стълбите в такт музицират.

Приближават

надолу,  към входа...Сега

тя излиза... Блести... И прощаваш и всичко...

 

Спря дъждът...

А във локвите лампите греят...

В куп бутилкови спомени Трифон

търси компания.

Четиринайсти е днес  

и отива към вечер,

Валентинова събота - пристан за двама...

 

14.02.2009 г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дочка Василева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...