Валентиновата събота е за двама...
Дълъг клаксон
накъдри дъждовните линии...
Замълчаха от завист бездомните псета.
Огнен поглед
в прозорец на петия нервно се взира.
На кълбо се присви нетърпението...
Тишината
изплашена търси сигналите
и расте със минутите чакане бавно.
Изпод нея
далечните морзови знаци
със почукване се приближават...
Слизат бавно:
„трак - трак", после пак.
Равномерно по стълбите в такт музицират.
Приближават
надолу, към входа...Сега
тя излиза... Блести... И прощаваш и всичко...
Спря дъждът...
А във локвите лампите греят...
В куп бутилкови спомени Трифон
търси компания.
Четиринайсти е днес
и отива към вечер,
Валентинова събота - пристан за двама...
14.02.2009 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дочка Василева Всички права запазени
