Вали - навън е толкоз сухо,
но нещо сякаш в мен умира
и бие ми сърцето глухо,
а мъката на тъжния не спира.
Вали, а прашните моменти
от сиво-розовите ни мечти
не бяха истина - аплодисменти,
че смело във стената ги разби.
Вали, а прашната магия,
че пак живота продължавам
ме кара днеска да не крия,
че има щастие - ще се надявам!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация