Вали - навън е толкоз сухо,
но нещо сякаш в мен умира
и бие ми сърцето глухо,
а мъката на тъжния не спира.
Вали, а прашните моменти
от сиво-розовите ни мечти
не бяха истина - аплодисменти,
че смело във стената ги разби.
Вали, а прашната магия,
че пак живота продължавам
ме кара днеска да не крия,
че има щастие - ще се надявам!
© Яна All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
