12 дек. 2008 г., 21:04

Вали! 

  Поэзия » Пейзажная
2039 0 44
Вали!
В безумието на дъжда
аз виждам пътека.
Тичам, покосена от капки.
По гърба ми удрят като стрели, 
но не спирам - 
продължавам нататък.

Дъждът се усилва! 
Небето реве! 
Падат мъртви дървета.
Аз тичам - 
като малко дете, 
изгубило пътя във здрача.

Моята малка пътека бледнее, 
хоризонтът в дъжда се изгуби, 
а аз - нагазила здраво в калта, 
усещам края безумен!

© Мария Табакова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??