Вали!
Вали!В безумието на дъждааз виждам пътека.Тичам, покосена от капки.По гърба ми удрят като стрели, но не спирам - продължавам нататък.
Дъждът се усилва! Небето реве! Падат мъртви дървета.Аз тичам - като малко дете, изгубило пътя във здрача.
Моята малка пътека бледнее, хоризонтът в дъжда се изгуби, а аз - нагазила здраво в калта, усещам края безумен!
Дъждът се усилва! Небето реве! Падат мъртви дървета.Аз тичам - като малко дете, изгубило пътя във здрача.
Моята малка пътека бледнее, хоризонтът в дъжда се изгуби, а аз - нагазила здраво в калта, усещам края безумен!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Табакова Всички права запазени
