Dec 12, 2008, 9:04 PM

Вали!

2.3K 0 44
Вали!В безумието на дъждааз виждам пътека.Тичам, покосена от капки.По гърба ми удрят като стрели, но не спирам - продължавам нататък.
Дъждът се усилва! Небето реве! Падат мъртви дървета.Аз тичам - като малко дете, изгубило пътя във здрача.
Моята малка пътека бледнее, хоризонтът в дъжда се изгуби, а аз - нагазила здраво в калта, усещам края безумен!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Табакова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...