Вали

Поэзия

779 8 15

Вали дъждът и в мен, за да измие

той улиците прашни на душата.

Навява спомен вятърът, но крие

сред пръските лика на самотата.

Вървя прогизнала и са обрулени

на радостта разцъфналите клони.

Дървото-щастие с тъга навежда се

за пагубната сеч на любовта ни.

Оглежда се съдбата ми във локви.

Мечти нечути в мътното се молят.

И зная, че води кармично кални

към страшен съд молитвите им водят.

Вали дъждът и в мен...

Вали, не спира.

В очите на присъдата поглеждам.

Сълзи с кристални погледи гравират -

удавници в загубена надежда.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

ЦвететоБ (Цветето Б.)

Благодаря, Краси!🌸🍀🌼

2020-05-23T08:52:43+03:00
ИнаКалина (Красимира Чакърова)

Пречистващо! Допадна ми усещането за приемане и осъзнаване.

2020-05-23T08:27:54+03:00
ЦвететоБ (Цветето Б.)

Много благодаря за милите думи! Радвам се, че си открил нещичко за себе си 😊

2020-05-21T15:11:30+03:00
ЦвететоБ (Цветето Б.)

Лили, много искрено благодаря за всичко хубаво, което си написала за мен! Щастлива съм, че моите чувства са те докоснали!

2020-05-20T02:13:04+03:00
Kalia1117 (Лили Вълчева)

“Вървя прогизнала и са обрулени
на радостта разцъфналите клони.”
“ Оглежда се съдбата ми във локви.
Мечти нечути в мътното се молят.”

Цветенце, прекрасно пишеш! Толкова изразително! Гласът ти се чува в сърцата ни! Перото ти е толкова истинско, че се изписва във вълнението в сърцето ни и се отразява в очите ни. А чувствата, които влагаш в стиховете си, изпълват душата ни! Със този дъжд, с който валиш и с това сърце, което имаш.

2020-05-19T23:53:57+03:00