ЦвететоБ (Цветето Б.)
175 2184
19.05.2020 г., 17:57 ч.  

Вали 

  Поезия
506 8 16

Вали дъждът и в мен, за да измие

той улиците прашни на душата.

Навява спомен вятърът, но крие

сред пръските лика на самотата.

 

Вървя прогизнала и са обрулени 

на радостта разцъфналите клони.

Дървото-щастие с тъга навежда се

за пагубната сеч на любовта ни.

 

Оглежда се съдбата ми във локви.

Мечти нечути в мътното се молят.

И зная, че води кармично кални

към страшен съд молитвите им водят.

 

Вали дъждът и в мен... 

                                  Вали, не спира.

 

В очите на присъдата поглеждам.

Сълзи с кристални погледи гравират -

удавници в загубена надежда.

© Цветето Б. Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, Краси!🌸🍀🌼
  • Пречистващо! Допадна ми усещането за приемане и осъзнаване.
  • Много благодаря за милите думи! Радвам се, че си открил нещичко за себе си 😊
  • Лили, много искрено благодаря за всичко хубаво, което си написала за мен! Щастлива съм, че моите чувства са те докоснали!
  • “Вървя прогизнала и са обрулени
    на радостта разцъфналите клони.”
    “ Оглежда се съдбата ми във локви.
    Мечти нечути в мътното се молят.”

    Цветенце, прекрасно пишеш! Толкова изразително! Гласът ти се чува в сърцата ни! Перото ти е толкова истинско, че се изписва във вълнението в сърцето ни и се отразява в очите ни. А чувствата, които влагаш в стиховете си, изпълват душата ни! Със този дъжд, с който валиш и с това сърце, което имаш.
  • Жени, Ангелче, много благодаря за милите думи!
    Слънчеви усмивки и от мен 🌞😊!
  • като се замисля... първо идва черната вода, после следващата... и така до бистрата, когато ще е светло и чисто... много ми хареса тази твоя образност, Цвете!
  • Деа, сърдечно ти благодаря за слънцето и дъгата 😊!
    Младене, трогна ме много с чудесния си коментар! Погледнах и през твоите очи този мой стих. Благодаря от сърце!

    Хубава вечер на всички!
  • "Вали дъждът във мен, за да измие
    той улиците прашни на душата."

    Колко много е казано с това встъпление. Една надежда за ново начало. Дъждът винаги пречиства, ала носи и кал. Но кал, която може да бъде и библейска.

    "Оглежда се съдбата ми във локви.
    Мечти нечути в мътното се молят.
    И зная, че води кармично кални
    към страшен съд молитвите им водят."

    Макар и насочено към минорната гама:

    "Дървото щастие с тъга навежда се
    за пагубната сеч на любовта ни."

    стихотворението не губи от нея. Защото дъждът продължава да вали и не се знае каква ще е крайната равносметка, дори и след финалните редове с ранг на своеобразна присъда:

    "В очите на присъдата поглеждам.
    Сълзи със стъклен поглед гравират -
    удавници в загубена надежда."

    Прекрасен, мрачен и дълбок стих, Цвете! С вкуса на животворящ дъжд.

    П.П. Аз бих предпочел:

    "СълзИ със стъклените погледи гравират -"
  • Много е хубаво! А и след дъжд винаги има слънце...и дъга понякога
  • Много, много благодаря! За прочита, коментарите и всичко! Благодаря за предложенията, ще помисля върху тях 😊
  • Чудесен финал.
    Поздравявам те.
  • Цвете, дано при този дъжд покълне надеждата и узреят плодовете на любовта!
    Хубаво е!
  • Не тъгувай толкова, Цвете, ще дойде и слънцето.

    Бих сменила "във мен" с "у мен".
  • Тъжно, Цвете. И хубаво. 🌹
    Аз бих променила така:
    "А стъклен поглед през сълзи гравира.. ", заради ритъма.
    Не знам.
    Но е хубаво 🌸
Предложения
: ??:??