Вали
Вали дъждът и в мен, за да измие
той улиците прашни на душата.
Навява спомен вятърът, но крие
сред пръските лика на самотата.
Вървя прогизнала и са обрулени
на радостта разцъфналите клони.
Дървото-щастие с тъга навежда се
за пагубната сеч на любовта ни.
Оглежда се съдбата ми във локви.
Мечти нечути в мътното се молят.
И зная, че води кармично кални
към страшен съд молитвите им водят.
Вали дъждът и в мен...
Вали, не спира.
В очите на присъдата поглеждам.
Сълзи с кристални погледи гравират -
удавници в загубена надежда.
© Цветето Б. All rights reserved.
