19 may 2020, 17:57  

Вали

  Poesía
786 8 15

Вали дъждът и в мен, за да измие

той улиците прашни на душата.

Навява спомен вятърът, но крие

сред пръските лика на самотата.

 

Вървя прогизнала и са обрулени 

на радостта разцъфналите клони.

Дървото-щастие с тъга навежда се

за пагубната сеч на любовта ни.

 

Оглежда се съдбата ми във локви.

Мечти нечути в мътното се молят.

И зная, че води кармично кални

към страшен съд молитвите им водят.

 

Вали дъждът и в мен... 

                                  Вали, не спира.

 

В очите на присъдата поглеждам.

Сълзи с кристални погледи гравират -

удавници в загубена надежда.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Цветето Б. Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, Краси!🌸🍀🌼
  • Пречистващо! Допадна ми усещането за приемане и осъзнаване.
  • Много благодаря за милите думи! Радвам се, че си открил нещичко за себе си 😊
  • Лили, много искрено благодаря за всичко хубаво, което си написала за мен! Щастлива съм, че моите чувства са те докоснали!
  • “Вървя прогизнала и са обрулени
    на радостта разцъфналите клони.”
    “ Оглежда се съдбата ми във локви.
    Мечти нечути в мътното се молят.”

    Цветенце, прекрасно пишеш! Толкова изразително! Гласът ти се чува в сърцата ни! Перото ти е толкова истинско, че се изписва във вълнението в сърцето ни и се отразява в очите ни. А чувствата, които влагаш в стиховете си, изпълват душата ни! Със този дъжд, с който валиш и с това сърце, което имаш.

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...