А беше просто юни, просто валс,
но дансингът изглеждаше жарава.
Стомахът ми се свиваше от страст..
И исках те.. и исках те веднага.
Съвсем нетрезва беше вечерта,
съвсем не знаех как да ти откажа.
За малко си помислих, че греша-
(но грешките така ми се отдават!)
От устните ти спретнах втори дом.
Не ме изричай, ако си ядосан!
Във дъх на обич свивам се и щом
поискаш ме , ще бъда само твоя.
Събличам бавно цялото небе,
приспиваме неволите завинаги.
Животът го римувам само с теб,
и ти си мое земно изобилие.
А беше просто юни, късен час.
Луната изтъня и ми намигна.
По стъпките на недовършен валс
почувствах се жена. И те обикнах.
© Деница Гарелова Все права защищены