27 авг. 2019 г., 15:04

Валсът на съдбата 

  Поэзия » Любовная
1903 19 35

С поглед те каня. Подай

нежната малка ръка.

Слънце в очите играй.

Тръгваш с усмивка. Така

 

влизаме в нашия валс.

Раз, два, три - шепне нощта.

Виждам на дансинга с нас

танцът на моя баща.

 

Благ, синеок и красив -

мама в прегръдка държи.

Споменът с чувствен молив

днес ми рисува лъжи.

 

Как да повярвам, че те

с нашия валс се въртят?

Сън на щастливо дете...

Знам, под земята те спят.

 

Стъпка напред и встрани.

Споменът бяга и аз

моля те - с мен остани,

моя в житейския валс.

 

Пръстен в сърцето гори,

свети и чака обет.

Стих за съдбата твори

твоят танцуващ поет.

 

 

© Мария Панайотова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??