Валсът на съдбата
С поглед те каня. Подай
нежната малка ръка.
Слънце в очите играй.
Тръгваш с усмивка. Така
влизаме в нашия валс.
Раз, два, три - шепне нощта.
Виждам на дансинга с нас
танцът на моя баща.
Благ, синеок и красив -
мама в прегръдка държи.
Споменът с чувствен молив
днес ми рисува лъжи.
Как да повярвам, че те
с нашия валс се въртят?
Сън на щастливо дете...
Знам, под земята те спят.
Стъпка напред и встрани.
Споменът бяга и аз
моля те - с мен остани,
моя в житейския валс.
Пръстен в сърцето гори,
свети и чака обет.
Стих за съдбата твори
твоят танцуващ поет.
© Мария Панайотова All rights reserved.
