13 дек. 2019 г., 19:59

Валя...

777 0 0

 

Валя...

 

Езическата красота

на утрото пробудена,

със птиците от Пролетта

се втурва като луда...

 

И оживява изведнъж,

но сякаш позабравено:

усещане и, че съм мъж

и  Мъжкото желание...

 

За малко искам да се спреш

не викана, не чакана,

но разлюляна в тих копнеж

с любов недоизплакана!...

 

... За да ти върна с радостта

и чувствата ограбени...

Живота... Любовта... Страстта...

От други поругавани...

 

Някога

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Коста Качев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...