Валя...
Валя...
Езическата красота
на утрото пробудена,
със птиците от Пролетта
се втурва като луда...
И оживява изведнъж,
но сякаш позабравено:
усещане и, че съм мъж
и Мъжкото желание...
За малко искам да се спреш –
не викана, не чакана,
но разлюляна в тих копнеж
с любов недоизплакана!...
... За да ти върна с радостта
и чувствата ограбени...
Живота... Любовта... Страстта...
От други поругавани...
Някога
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Коста Качев Всички права запазени
