Валя...

Валя...

Езическата красота

на утрото пробудена,

със птиците от Пролетта

се втурва като луда...

И оживява изведнъж,

но сякаш позабравено:

усещане и, че съм мъж

и  Мъжкото желание...

За малко искам да се спреш –

не викана, не чакана,

но разлюляна в тих копнеж

с любов недоизплакана!...

... За да ти върна с радостта

и чувствата ограбени...

Живота... Любовта... Страстта...

От други поругавани...

Някога