Валя...
Езическата красота
на утрото пробудена,
със птиците от Пролетта
се втурва като луда...
И оживява изведнъж,
но сякаш позабравено:
усещане и, че съм мъж
и Мъжкото желание...
За малко искам да се спреш –
не викана, не чакана,
но разлюляна в тих копнеж
с любов недоизплакана!...
... За да ти върна с радостта
и чувствата ограбени...
Живота... Любовта... Страстта...
От други поругавани...
Някога
© Коста Качев All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
