17 февр. 2008 г., 18:50

вампир

1.3K 1 3

Ти си вампир, не човек.

Изпиваш кръвта ми, до последна капка я изпиваш,

без въздух ме оставяш.

Измъчваш ме така жестоко.

Караш ме да треперя и когато мръкне,

все тебе да чакам.

Не мога да спра, искам в мене да се впиеш,

когато нощта плахо погледне през моя прозорец,

виждам пак твоите очи жадно да ме изпиват.

Твойта сянка гони моите дни, а устните ти вкусни

пак искам в моите да се впият.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Софийската Софиянка Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Това вече ми е любимо.Немероятно,загадъчно написано...Поздрави!!!
  • Хареса ми!Поздрав!
  • "Твойта сянка гони моите дни, а устните ти вкусни

    пак искам в моите да се впият."

    Оргинално...Поздрав!!!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...