вампир
Ти си вампир, не човек.
Изпиваш кръвта ми, до последна капка я изпиваш,
без въздух ме оставяш.
Измъчваш ме така жестоко.
Караш ме да треперя и когато мръкне,
все тебе да чакам.
Не мога да спра, искам в мене да се впиеш,
когато нощта плахо погледне през моя прозорец,
виждам пак твоите очи жадно да ме изпиват.
Твойта сянка гони моите дни, а устните ти вкусни
пак искам в моите да се впият.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Софийската Софиянка Всички права запазени
