Ти си вампир, не човек.
Изпиваш кръвта ми, до последна капка я изпиваш,
без въздух ме оставяш.
Измъчваш ме така жестоко.
Караш ме да треперя и когато мръкне,
все тебе да чакам.
Не мога да спра, искам в мене да се впиеш,
когато нощта плахо погледне през моя прозорец,
виждам пак твоите очи жадно да ме изпиват.
Твойта сянка гони моите дни, а устните ти вкусни
пак искам в моите да се впият.
© Софийската Софиянка All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
