10 нояб. 2015 г., 10:14

Вариации на тема „СВОБОДА“

543 0 2

До неотдавна
нямаше безработни
и безимотни,

 

и свободата
на труд - право бе свято
в страна богата.

 

Днес теб, Свободà,
заменѝха с робѝя -
безмерна беда;

 

собственост частна
теб, Свобòдо, затули
и ти угасна.

 

Днес теб, Свобòдо ,
в страната на Земния
Рай... зло прободе...

 

Уж свободà е ,
но само на хартѝя;
и е гладѝя.

 

Несвободà е ,
нов чорбаджия е и
зла орисѝя...

 

..................................

 

Днес свободата
размерват едѝнствено
само с еврàта...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стоян Минев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, eliboto (Лейди Фокс), iren5(Ирен), Dimitrov67(Валери Димитров)!

    И с твое позволение, iren5 (Ирен ):

    необходимост
    осъзната - знае се -
    е свободата
    !


    И с твое позволение - една вметка, eliboto(Лейди Фокс):

    Тя и Касандра
    бе права, но кой ще ти
    чуе тогава?...
    !
  • Свободата може би е най-абстрактно понятие. Всеки е зависим от някого и от нещо, когато живее в общество. Да се идеализира миналото е също толкова неоснователно, както и ако се твърди, че в момента всичко ни е наред.

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...