argonyk (Димитър Никифоров)
333 1303
11 февр. 2017 г., 17:55

Васил Иванов Кунчев 

  Поэзия
1016 4 13

За бесилото пишем, проклето,

за камата ти остра и тежък пищов...

Кой обаче сега да се сети

че в душата си кътал и друга любов,

 

че когато по пътя застигнат

от виелица снежна в балкана суров,

без очите от страх да премигват,

те е топлила нечия нежна любов?

 

Разделено на две е кървяло

твойто лъвско сърце от двугласния зов –

свободата, приел като цяло,

и една простосмъртна, човешка любов.

 

Може би е била пъстроока –

белоснежно кокиче в сукмана си нов

и за твоята участ жестока

е редила до късно молитви с любов!...

 

И когато коларят окаян

те е карал безжизнен, без кръст и покров

към оная Голгота незнайна –

Тя на теб се е вричала тихо в любов.

© Димитър Никифоров Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • страхотно!
  • Много ми хареса! Разтърсващо!
  • Mитко, пренесох се в някъде другаде. Видях го, преживях го. А това показва, че авторът е успял в намерението си. Отключил е усещането за онова време. Митко Никифоров
  • Много ти благодаря за този стих! Поздрав!
  • Рде, разбирасе, че не е вузможно, но по ми се ще, както много пъти съм казвал, да се коентиранаписаното – то е вважното, а не какво е могло, или било....
  • Хубав стих, за простосмъртните неща от живота, които са чувствали и носели в сърцата си овековечените герои и хората останали в тяхната сянка. Навярно заставайки до рамото на героите, те също са били такива.
    п.п. Митко, не се се чуди на коментарите, ще ти напиша едно не ангажиращо мнение. Заглавието ти е гръмко, затова е възможно да не бъде всичко разбрано. Може би едно простичко " Васил" или " Кой да се сети", би променило нагласата при прочита. Не ангажиращо. Стихотворението ти е много човешко.
  • Безсмъртен е и обичан. Тогава и сега.
  • Не е възможно да го е нямало това...
  • Хубав стих! Не са забравени имената на героите, макар че България е олтар!
  • Гавраиле, извинявай, ама не разбрах какво точно искаш да кажеш? Каква забрава, какви пет лева, какъв олтар?
  • В таз епоха на забрава
    глъхнат имената
    на нашите герои
    на България в олтара.
  • Невероятна емоция! Благодаря!
  • На това място се става на крака и се мълчи!
Предложения
: ??:??