Васил Левски
Той беше слънце в пъкления мрак,
за свобода очите му зовяха,
надежда, истина и Божи знак,
онеправданите в сърцето му видяха.
Той вярваше във идващия ден,
обичаше живота и простора,
към своята идея устремен,
за нас загина Левски, бдете хора.
Той вярваше във светлата звезда,
в безкористния неин полет,
във вечната и святата следа,
която носи сбъднатата пролет.
И днес отвсякога по-нужен и по-жив,
усмихнат пак ни гледа от портрета,
повярвал в идеала си правдив,
че ще пребъде доброто у човека.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Кръстина Тодорова Все права защищены
