24 нояб. 2009 г., 12:12

Вавилон

713 0 1

Сред морето от пустинята

на преплетени във страшен

мрак съдби.

Сред купчина нечистотия

от фалшиви ценности

и дрипави послания

за моден грим.

Сред шума на богохулни

викове и долни страсти,

сред мъглата от лъжи

и танца луд на лицемерен мим.

Сред недостига на

красота и постоянен глад

за святост.

Дочух Небесно ясен и

прецизен химн.

 

„Чут е вече

на светиите отчаяният стон.

Не се залъгвай,

защото падна.

Да, падна

Кулата със име - Вавилон.”

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Явор Костов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • !!!
    "Сред морето от пустинята
    на преплетени във страшен
    мрак съдби"
    Много ми хареса стиха ти!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...