Сред морето от пустинята
на преплетени във страшен
мрак съдби.
Сред купчина нечистотия
от фалшиви ценности
и дрипави послания
за моден грим.
Сред шума на богохулни
викове и долни страсти,
сред мъглата от лъжи
и танца луд на лицемерен мим.
Сред недостига на
красота и постоянен глад
за святост.
Дочух Небесно ясен и
прецизен химн.
„Чут е вече
на светиите отчаяният стон.
Не се залъгвай,
защото падна.
Да, падна
Кулата със име - Вавилон.”
© Явор Костов All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
