24.11.2009 г., 12:12

Вавилон

711 0 1

Сред морето от пустинята

на преплетени във страшен

мрак съдби.

Сред купчина нечистотия

от фалшиви ценности

и дрипави послания

за моден грим.

Сред шума на богохулни

викове и долни страсти,

сред мъглата от лъжи

и танца луд на лицемерен мим.

Сред недостига на

красота и постоянен глад

за святост.

Дочух Небесно ясен и

прецизен химн.

 

„Чут е вече

на светиите отчаяният стон.

Не се залъгвай,

защото падна.

Да, падна

Кулата със име - Вавилон.”

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Явор Костов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • !!!
    "Сред морето от пустинята
    на преплетени във страшен
    мрак съдби"
    Много ми хареса стиха ти!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...