9 дек. 2025 г., 20:04

Възкръсване до втръсване

77 1 4

кой кого уби

за да е първи

първи кой уби

 

Мъст, след мъст, след мъст…

 


Огледално хайку от по пет срички, с две заглавия; средният стих може да се отнася и към първия, и към третия стих.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Димитрова Все права защищены ✍️ Без помощи ИИ

Комментарии

Комментарии

  • И аз ти благодаря за изразеното мнение.
  • Да, може би губим. Но губим това, което не трябва да задържим. И понеже сами не го пускаме, Вселената ни го взима зорлем. Но това което придобиваме с възкръсването си струва за минимум два живота напред, защото да-губим част от себе си, но придобиваме по-добрата си версия. Няма отмъстителни или неотмъстителни. Всеки един човек е ресто от друг преди него. Самото осъзнаване на това, че сме в матрьошка-е почти като раждане. На ново аз. Извън травмите от родители, родови проклятия и карми от матрьошката. Придобиваме идентичност и се раждаме чрез нея с всяко възкръсване. Самото то-елиминира това разделение на отмъщение и прошка, защото възкръсването е грях и прошка едновременно. Но повече прошка. Тъжното, знаеш ли само кое е-изгубената овца да не бъде намерена. Благодаря ти.
  • Поздрав, Анахид! С всяко възкръсване губим нещо от себе си и се смаляваме, както и с всяка мъст. Затова след нас ще останат неотмъстителните, а от нас няма да остане нищо.
  • Много е интересно! Може дълго да се разсъждава търсейки отговора. Лично за мен той е като матрьошка-в най-малката от които сме ние. А отговорът във всяка, в която сме, тя пък е в друга, другата в друга. И докато матрьошките имат ограничение до 7 примерно.. при хората и човешкият живот такова няма. Матрьошките продължават назад преди нас до безкрай. Ето защо.. лично на мен ми е много смешно, когато някой каже за друг-какъв е, примерно-лош. Аз не питам-кой уби пръв. Аз гледам кой вижда матрьошките, цени ли се и поправя ли грешките си, защото няма безгрешни. И земята е една психиатрична клиника, в която всеки е с ,,диагноза,, - мисия, избор на живот, преди живота ии... начин да минем два левъла в играта-живот, за да се научим да бъдем добри. И по-рядко да се налага да идваме в земното училище. Поздрав, Мария! На такива размисли ме наведе остроумното ти хайку.

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...