9.12.2025 г., 20:04

Възкръсване до втръсване

93 1 4

кой кого уби

за да е първи

първи кой уби

 

Мъст, след мъст, след мъст…

 


Огледално хайку от по пет срички, с две заглавия; средният стих може да се отнася и към първия, и към третия стих.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Димитрова Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ

Коментари

Коментари

  • И аз ти благодаря за изразеното мнение.
  • Да, може би губим. Но губим това, което не трябва да задържим. И понеже сами не го пускаме, Вселената ни го взима зорлем. Но това което придобиваме с възкръсването си струва за минимум два живота напред, защото да-губим част от себе си, но придобиваме по-добрата си версия. Няма отмъстителни или неотмъстителни. Всеки един човек е ресто от друг преди него. Самото осъзнаване на това, че сме в матрьошка-е почти като раждане. На ново аз. Извън травмите от родители, родови проклятия и карми от матрьошката. Придобиваме идентичност и се раждаме чрез нея с всяко възкръсване. Самото то-елиминира това разделение на отмъщение и прошка, защото възкръсването е грях и прошка едновременно. Но повече прошка. Тъжното, знаеш ли само кое е-изгубената овца да не бъде намерена. Благодаря ти.
  • Поздрав, Анахид! С всяко възкръсване губим нещо от себе си и се смаляваме, както и с всяка мъст. Затова след нас ще останат неотмъстителните, а от нас няма да остане нищо.
  • Много е интересно! Може дълго да се разсъждава търсейки отговора. Лично за мен той е като матрьошка-в най-малката от които сме ние. А отговорът във всяка, в която сме, тя пък е в друга, другата в друга. И докато матрьошките имат ограничение до 7 примерно.. при хората и човешкият живот такова няма. Матрьошките продължават назад преди нас до безкрай. Ето защо.. лично на мен ми е много смешно, когато някой каже за друг-какъв е, примерно-лош. Аз не питам-кой уби пръв. Аз гледам кой вижда матрьошките, цени ли се и поправя ли грешките си, защото няма безгрешни. И земята е една психиатрична клиника, в която всеки е с ,,диагноза,, - мисия, избор на живот, преди живота ии... начин да минем два левъла в играта-живот, за да се научим да бъдем добри. И по-рядко да се налага да идваме в земното училище. Поздрав, Мария! На такива размисли ме наведе остроумното ти хайку.

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...