9 dic 2025, 20:04

Възкръсване до втръсване

87 1 4

кой кого уби

за да е първи

първи кой уби

 

Мъст, след мъст, след мъст…

 


Огледално хайку от по пет срички, с две заглавия; средният стих може да се отнася и към първия, и към третия стих.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Димитрова Todos los derechos reservados ✍️ Sin IA

Comentarios

Comentarios

  • И аз ти благодаря за изразеното мнение.
  • Да, може би губим. Но губим това, което не трябва да задържим. И понеже сами не го пускаме, Вселената ни го взима зорлем. Но това което придобиваме с възкръсването си струва за минимум два живота напред, защото да-губим част от себе си, но придобиваме по-добрата си версия. Няма отмъстителни или неотмъстителни. Всеки един човек е ресто от друг преди него. Самото осъзнаване на това, че сме в матрьошка-е почти като раждане. На ново аз. Извън травмите от родители, родови проклятия и карми от матрьошката. Придобиваме идентичност и се раждаме чрез нея с всяко възкръсване. Самото то-елиминира това разделение на отмъщение и прошка, защото възкръсването е грях и прошка едновременно. Но повече прошка. Тъжното, знаеш ли само кое е-изгубената овца да не бъде намерена. Благодаря ти.
  • Поздрав, Анахид! С всяко възкръсване губим нещо от себе си и се смаляваме, както и с всяка мъст. Затова след нас ще останат неотмъстителните, а от нас няма да остане нищо.
  • Много е интересно! Може дълго да се разсъждава търсейки отговора. Лично за мен той е като матрьошка-в най-малката от които сме ние. А отговорът във всяка, в която сме, тя пък е в друга, другата в друга. И докато матрьошките имат ограничение до 7 примерно.. при хората и човешкият живот такова няма. Матрьошките продължават назад преди нас до безкрай. Ето защо.. лично на мен ми е много смешно, когато някой каже за друг-какъв е, примерно-лош. Аз не питам-кой уби пръв. Аз гледам кой вижда матрьошките, цени ли се и поправя ли грешките си, защото няма безгрешни. И земята е една психиатрична клиника, в която всеки е с ,,диагноза,, - мисия, избор на живот, преди живота ии... начин да минем два левъла в играта-живот, за да се научим да бъдем добри. И по-рядко да се налага да идваме в земното училище. Поздрав, Мария! На такива размисли ме наведе остроумното ти хайку.

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...