Възмездието
Трапези има, но огнище - не,
което да минава през сърцата,
зад думите да има светове,
които са значими за душата.
Когато мъката ни сполети,
тогава сещаме се, че сме хора.
И пак добре е, че с добри очи
обхващаме тогава кръгозора.
Възмездието сякаш е предел,
от грехове, натрупани под слама.
Но кой да палне тоя натюрел
и да спаси Земята ни голяма?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Аделина Колева Все права защищены ✍️ Без помощи ИИ
