Nov 14, 2025, 6:19 PM

Възмездието

  Poetry » Other
165 1 2

Трапези има, но огнище - не,

което да минава през сърцата,

зад думите да има светове,

които са значими за душата.

 

Когато мъката ни сполети,

тогава сещаме се, че сме хора.

И пак добре е, че с добри очи

обхващаме тогава кръгозора.

 

Възмездието сякаш е предел,

от грехове, натрупани под слама.

Но кой да палне тоя натюрел

и да спаси Земята ни голяма?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Аделина Колева All rights reserved. ✍️ No AI Used

Comments

Comments

  • Сърдечно благодаря за хубавия коментар, Младене.
  • "Възмездието сякаш е предел,
    от грехове, натрупани под слама."

    Мъдра констатация. Както е казано в Апокалипсиса на Йоан, на въпроса отправен към Божия престол - докога ще бъде търпяно Злото да властва и взема жертви се получава следният отговор: "Докато не се попълни числото на мъчениците!"

    "Когато мъката ни сполети,
    тогава сещаме се, че сме хора.
    И пак добре е, че с добри очи
    обхващаме тогава кръгозора."

    Превъзходно казано. Поздравление, Аделаида!

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....