Малко стара, изкуфяла и вече цинична,

днес учудено отворих пак очи

и видях как застана до мен безразлично

видение в синьо. Повярвах почти,

че животът отново ме вика при него

и преставам да бъда част от общата гмеш.

Пак отвътре се стоплям, но зная чудесно,

че, макар да боли, ще стоя надалеч.

Ще рисувам в съня си прекрасни пейзажи

все в нюанси на синьо и ще чакам деня,

за да стана отново послушно онази

уморена и безинтересна жена.