Вчера
651
0
0
Малко стара, изкуфяла и вече цинична,
днес учудено отворих пак очи
и видях как застана до мен безразлично
видение в синьо. Повярвах почти,
че животът отново ме вика при него
и преставам да бъда част от общата гмеш.
Пак отвътре се стоплям, но зная чудесно,
че, макар да боли, ще стоя надалеч.
Ще рисувам в съня си прекрасни пейзажи
все в нюанси на синьо и ще чакам деня,
за да стана отново послушно онази
уморена и безинтересна жена.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Янко Всички права запазени
