12 февр. 2013 г., 12:31  

Вчера

1.1K 0 6
Вчера   Бях хубава.
Без име.
Без биография.
Нямах години.

Казах го на огледалото
и му се изплезих -
ама страшно нахално!

Бях готина.
Изключителна.
Безбожно божествена.
Страхотна.
Без капка съмнение.

Никой не ми го каза.
Не подсвирна след мене.
Но това нямаше
абсолютно
никакво значение.

Хората бяха
от друга планета.
Със име.
С биография.
С много години.
С тротоар пред очите.
Намръщени.
Некрасиви.

Днес
обаче
май станах
накриво...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Роза Стоянова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...