Feb 12, 2013, 12:31 PM  

Вчера

1.1K 0 6
Вчера   Бях хубава.
Без име.
Без биография.
Нямах години.

Казах го на огледалото
и му се изплезих -
ама страшно нахално!

Бях готина.
Изключителна.
Безбожно божествена.
Страхотна.
Без капка съмнение.

Никой не ми го каза.
Не подсвирна след мене.
Но това нямаше
абсолютно
никакво значение.

Хората бяха
от друга планета.
Със име.
С биография.
С много години.
С тротоар пред очите.
Намръщени.
Некрасиви.

Днес
обаче
май станах
накриво...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Роза Стоянова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...