Вчера
Без име.
Без биография.
Нямах години.
Казах го на огледалото
и му се изплезих -
ама страшно нахално!
Бях готина.
Изключителна.
Безбожно божествена.
Страхотна.
Без капка съмнение.
Никой не ми го каза.
Не подсвирна след мене.
Но това нямаше
абсолютно
никакво значение.
Хората бяха
от друга планета.
Със име.
С биография.
С много години.
С тротоар пред очите.
Намръщени.
Некрасиви.
Днес
обаче
май станах
накриво...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Роза Стоянова Всички права запазени
