2 дек. 2007 г., 21:48

Вчера, днес и утре

1.6K 0 8

Отиваш ли си, мое тъжно вчера?

Нима омръзнахме си с тебе вече?

Години извинявах несполуките си

с това, че близо си, а не далече...

И мойто днес понякога е тъжно,

но по-добро от вчерашния ден.

Щастливо е, макар да не е длъжно

напълно да се движи в крачка с мен.

Избързвам само в мислите за утре,

усещам го как иска да се случи.

Спокойна съм, а то - нетърпеливо

от вчера  и от днес  се учи...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Борисова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...