Отиваш ли си, мое тъжно вчера?
Нима омръзнахме си с тебе вече?
Години извинявах несполуките си
с това, че близо си, а не далече...
И мойто днес понякога е тъжно,
но по-добро от вчерашния ден.
Щастливо е, макар да не е длъжно
напълно да се движи в крачка с мен.
Избързвам само в мислите за утре,
усещам го как иска да се случи.
Спокойна съм, а то - нетърпеливо
от вчера и от днес се учи...