1 авг. 2018 г., 10:17

Вчера, днес и утре

1.5K 4 7

Времето в дъждовни капки отброявам,

миналото- изживяна мимолетна суета.

Вплитам във косите си забрава,

пия от сълзите бистри на нощта.

 

     Сега съм птица нейде над морето,

     обсебена от лекокрила свобода.

     Укрепват силите ми днес и ето

     прелитам с крясъци над свойта самота.

 

А утре вече ще съм буря, насъбрала

хиляди сияещи прашинки от мечти.

В декора на живота профучала като хала

прегръща се с лунните лъчи.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивалина Петкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Безкрайно красиво !...Поздрави !
  • Надъхано
  • Тук сякаш съм в сюжета на приказка, в която луната се отразява от морската повърхност.
  • Нощното къпане може да носи и удоволствие... Адмирации!
  • Вчера със всеки залез угасва , но се събужда утрото на новото Днес, което с мечта винаги ражда всяко следващо Утре.

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...