Aug 1, 2018, 10:17 AM

Вчера, днес и утре

  Poetry » Other
1.5K 4 7

Времето в дъждовни капки отброявам,

миналото- изживяна мимолетна суета.

Вплитам във косите си забрава,

пия от сълзите бистри на нощта.

 

     Сега съм птица нейде над морето,

     обсебена от лекокрила свобода.

     Укрепват силите ми днес и ето

     прелитам с крясъци над свойта самота.

 

А утре вече ще съм буря, насъбрала

хиляди сияещи прашинки от мечти.

В декора на живота профучала като хала

прегръща се с лунните лъчи.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивалина Петкова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Безкрайно красиво !...Поздрави !
  • Надъхано
  • Тук сякаш съм в сюжета на приказка, в която луната се отразява от морската повърхност.
  • Нощното къпане може да носи и удоволствие... Адмирации!
  • Вчера със всеки залез угасва , но се събужда утрото на новото Днес, което с мечта винаги ражда всяко следващо Утре.

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...