27 сент. 2007 г., 08:05

Вчера, днес, утре...

1.3K 0 23
 

Не мислехме, просто живеехме.

Ден за ден, час по час, мимолетно.

Надбягахме времето с нощни коне.

И нежност, и страст - беше вчера...


Провираме се с лакти сред тълпата.

Превърнали очите си в монети.

С пресметнат риск живота си захапали.

Без спирки за любов - това е днес.


Отчет за непостигнатото, разпиляното.

Бележки, паметта за да разбудят.

И спомени от някога живяното.

С куцукане назад - това ни чака утре...

* * *


Ще си помагаме с бастун и очила.

И ще раздаваме съвети непоискани.

Ще важничим и ще забравяме,

че времето не ни е стигнало...


Да бъдем по-добри и да прощаваме.

С търпение да сгреем сетивата си.

Във делниците да открием празника.

Да посадим дърво вместо ненавист...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дочка Василева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...