Вчера, днес, утре...
Не мислехме, просто живеехме.
Ден за ден, час по час, мимолетно.
Надбягахме времето с нощни коне.
И нежност, и страст - беше вчера...
Провираме се с лакти сред тълпата.
Превърнали очите си в монети.
С пресметнат риск живота си захапали.
Без спирки за любов - това е днес.
Отчет за непостигнатото, разпиляното.
Бележки, паметта за да разбудят.
И спомени от някога живяното.
С куцукане назад - това ни чака утре...
* * *
Ще си помагаме с бастун и очила.
И ще раздаваме съвети непоискани.
Ще важничим и ще забравяме,
че времето не ни е стигнало...
Да бъдем по-добри и да прощаваме.
С търпение да сгреем сетивата си.
Във делниците да открием празника.
Да посадим дърво вместо ненавист...
© Дочка Василева All rights reserved.
