27.09.2007 г., 8:05

Вчера, днес, утре...

1.3K 0 23
 

Не мислехме, просто живеехме.

Ден за ден, час по час, мимолетно.

Надбягахме времето с нощни коне.

И нежност, и страст - беше вчера...


Провираме се с лакти сред тълпата.

Превърнали очите си в монети.

С пресметнат риск живота си захапали.

Без спирки за любов - това е днес.


Отчет за непостигнатото, разпиляното.

Бележки, паметта за да разбудят.

И спомени от някога живяното.

С куцукане назад - това ни чака утре...

* * *


Ще си помагаме с бастун и очила.

И ще раздаваме съвети непоискани.

Ще важничим и ще забравяме,

че времето не ни е стигнало...


Да бъдем по-добри и да прощаваме.

С търпение да сгреем сетивата си.

Във делниците да открием празника.

Да посадим дърво вместо ненавист...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дочка Василева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...