22 окт. 2007 г., 17:23

Вчера/преди40 дни/

1K 0 43
Сякаш беше вчера -
две остриета се забиха в сърцето ми,
омърсиха го с черна болка
и му дадоха някакви сили (ненужни),за да не спира да бие...

Каква утеха? -
То бие още, но и кърви...
То пулсира във вкаменените ми от мъка гърди,
а аз си въобразявам, че живея... някак...

Сякаш беше вчера...
Но гледам календара, слагам очилата даже...
Пак не вярвам... То не било вчера, не!
То вчера било, ама преди 40 дена...

Оттогава се боря да дишам...
Оттогава чувства притъпени имам...
Оттогава една камбана в мене бие и повтаря безпирно:
- Момиче, баща ти си отиде, разбери го!!!

А аз не вярвам и го чакам,
да хлопне вратата, да ми се обади...
Не мога... не искам... полудявам...
Та как се живее без баща?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© ГАЛИНА ДАНКОВА Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...