Сякаш беше вчера -
две остриета се забиха в сърцето ми,
омърсиха го с черна болка
и му дадоха някакви сили (ненужни),за да не спира да бие...
Каква утеха? -
То бие още, но и кърви...
То пулсира във вкаменените ми от мъка гърди,
а аз си въобразявам, че живея... някак...
Сякаш беше вчера...
Но гледам календара, слагам очилата даже...
Пак не вярвам... То не било вчера, не!
То вчера било, ама преди 40 дена... ...