22.10.2007 г., 17:23

Вчера/преди40 дни/

1K 0 43
Сякаш беше вчера -
две остриета се забиха в сърцето ми,
омърсиха го с черна болка
и му дадоха някакви сили (ненужни),за да не спира да бие...

Каква утеха? -
То бие още, но и кърви...
То пулсира във вкаменените ми от мъка гърди,
а аз си въобразявам, че живея... някак...

Сякаш беше вчера...
Но гледам календара, слагам очилата даже...
Пак не вярвам... То не било вчера, не!
То вчера било, ама преди 40 дена...

Оттогава се боря да дишам...
Оттогава чувства притъпени имам...
Оттогава една камбана в мене бие и повтаря безпирно:
- Момиче, баща ти си отиде, разбери го!!!

А аз не вярвам и го чакам,
да хлопне вратата, да ми се обади...
Не мога... не искам... полудявам...
Та как се живее без баща?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ГАЛИНА ДАНКОВА Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...