Oct 22, 2007, 5:23 PM

Вчера/преди40 дни/

  Poetry
1K 0 43
Сякаш беше вчера -
две остриета се забиха в сърцето ми,
омърсиха го с черна болка
и му дадоха някакви сили (ненужни),за да не спира да бие...

Каква утеха? -
То бие още, но и кърви...
То пулсира във вкаменените ми от мъка гърди,
а аз си въобразявам, че живея... някак...

Сякаш беше вчера...
Но гледам календара, слагам очилата даже...
Пак не вярвам... То не било вчера, не!
То вчера било, ама преди 40 дена...

Оттогава се боря да дишам...
Оттогава чувства притъпени имам...
Оттогава една камбана в мене бие и повтаря безпирно:
- Момиче, баща ти си отиде, разбери го!!!

А аз не вярвам и го чакам,
да хлопне вратата, да ми се обади...
Не мога... не искам... полудявам...
Та как се живее без баща?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ГАЛИНА ДАНКОВА All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...