29 окт. 2016 г., 19:00

Вдигнете завесата

858 0 4

Вдигнете завесата

 

Вдигнете завесата. Ще играя на воля.

Не е свършила пиесата все още.

Без режисьор. Имам си роля.

Няколко действия. Епилогът е после.

 

Зад кулиси черни, излишни суфльори.

Без слух останах от думи измислени.

Публика искам. А не воайори.

Зад зидове скрити, от тъмнината притиснати.

 

Аплодисменти не искам. Въздух ми трябва.

Изключете ослепителния прожектор отпред.

Елате на сцената. Не стойте във залата.

Нека е празна до последния ред.

 

Ще бъдем без роли. Ще играем живота.

По някакъв наш, собствен закон.

Ще надцакваме Черната. Като в белота.

Дори със седмак. И против всеки канон.

 

И когато времето дойде...

И изиграем неписан, един епилог,

горди ще бъдем, че без маски играхме.

Нека без маски, да ни приеме и Бог.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ник Желев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много силни думи - наистина cъщecтвyвaт мнoгo нaчини дa живeeм coбcтвeния cи живoт така както ни харесва, вмecтo да се съобразяваме с ocтaнaлитe. Bъпpeĸи това ние xopaтa ce пpиoбщваме ĸъм пopядĸитe нa oбщecтвoтo, еее..., има и такива, които могат да се разбунтуват на установените догми и живеят по съвсем други правила - с маски или без маски...!!!
    "Ще бъдем без роли. Ще играем живота.
    По някакъв наш, собствен закон.
    Ще надцакваме Черната. Като в белота.
    Дори със седмак. И против всеки канон."
  • Поздравления за творбата!
  • Долу маските! Хайде да играем! "Поздрав!
  • Доста философия има в тая житейска роля и силен замисъл. Поздравления!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...