29.10.2016 г., 19:00

Вдигнете завесата

854 0 4

Вдигнете завесата

 

Вдигнете завесата. Ще играя на воля.

Не е свършила пиесата все още.

Без режисьор. Имам си роля.

Няколко действия. Епилогът е после.

 

Зад кулиси черни, излишни суфльори.

Без слух останах от думи измислени.

Публика искам. А не воайори.

Зад зидове скрити, от тъмнината притиснати.

 

Аплодисменти не искам. Въздух ми трябва.

Изключете ослепителния прожектор отпред.

Елате на сцената. Не стойте във залата.

Нека е празна до последния ред.

 

Ще бъдем без роли. Ще играем живота.

По някакъв наш, собствен закон.

Ще надцакваме Черната. Като в белота.

Дори със седмак. И против всеки канон.

 

И когато времето дойде...

И изиграем неписан, един епилог,

горди ще бъдем, че без маски играхме.

Нека без маски, да ни приеме и Бог.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ник Желев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много силни думи - наистина cъщecтвyвaт мнoгo нaчини дa живeeм coбcтвeния cи живoт така както ни харесва, вмecтo да се съобразяваме с ocтaнaлитe. Bъпpeĸи това ние xopaтa ce пpиoбщваме ĸъм пopядĸитe нa oбщecтвoтo, еее..., има и такива, които могат да се разбунтуват на установените догми и живеят по съвсем други правила - с маски или без маски...!!!
    "Ще бъдем без роли. Ще играем живота.
    По някакъв наш, собствен закон.
    Ще надцакваме Черната. Като в белота.
    Дори със седмак. И против всеки канон."
  • Поздравления за творбата!
  • Долу маските! Хайде да играем! "Поздрав!
  • Доста философия има в тая житейска роля и силен замисъл. Поздравления!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...