29.10.2016 г., 19:00

Вдигнете завесата

849 0 4

Вдигнете завесата

 

Вдигнете завесата. Ще играя на воля.

Не е свършила пиесата все още.

Без режисьор. Имам си роля.

Няколко действия. Епилогът е после.

 

Зад кулиси черни, излишни суфльори.

Без слух останах от думи измислени.

Публика искам. А не воайори.

Зад зидове скрити, от тъмнината притиснати.

 

Аплодисменти не искам. Въздух ми трябва.

Изключете ослепителния прожектор отпред.

Елате на сцената. Не стойте във залата.

Нека е празна до последния ред.

 

Ще бъдем без роли. Ще играем живота.

По някакъв наш, собствен закон.

Ще надцакваме Черната. Като в белота.

Дори със седмак. И против всеки канон.

 

И когато времето дойде...

И изиграем неписан, един епилог,

горди ще бъдем, че без маски играхме.

Нека без маски, да ни приеме и Бог.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ник Желев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много силни думи - наистина cъщecтвyвaт мнoгo нaчини дa живeeм coбcтвeния cи живoт така както ни харесва, вмecтo да се съобразяваме с ocтaнaлитe. Bъпpeĸи това ние xopaтa ce пpиoбщваме ĸъм пopядĸитe нa oбщecтвoтo, еее..., има и такива, които могат да се разбунтуват на установените догми и живеят по съвсем други правила - с маски или без маски...!!!
    "Ще бъдем без роли. Ще играем живота.
    По някакъв наш, собствен закон.
    Ще надцакваме Черната. Като в белота.
    Дори със седмак. И против всеки канон."
  • Поздравления за творбата!
  • Долу маските! Хайде да играем! "Поздрав!
  • Доста философия има в тая житейска роля и силен замисъл. Поздравления!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...