31 янв. 2008 г., 08:15

Вдишвам те 

  Поэзия » Любовная
948 0 8
Банално е да кажа, че за мене
си въздухът, без който ще умра;
че капката вода си в жадно време;
че слънце си – посред полярен мраз.
И по-добре – смълчана да те вдишвам –
в кръвта ми да се вливаш като цяр.
Да спастрим мъдро думите излишни.
Любов да споделим – небесен дар.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Ангелова Все права защищены

Предложения
: ??:??