31.01.2008 г., 8:15 ч.

Вдишвам те 

  Поезия » Любовна
871 0 8

 

Банално е да кажа, че за мене

си въздухът, без който ще умра;

че капката вода си в жадно време;

че слънце си – посред полярен мраз.

 

И по-добре – смълчана да те вдишвам –

в кръвта ми да се вливаш като цяр.

 

Да спастрим мъдро думите излишни.

Любов  да споделим – небесен дар.

© Елица Ангелова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??